Чревният тракт не е просто място, през което преминава храната. Вътрешната му представлява повърхност на сложна биологична система, която разделя съдържанието на червата от вътрешната среда на организма.
Тази граница се нарича червена бариера. Тя участва в регулирането на това, което веществото трябва да премине през червената стена и което трябва да остане в червения лумен.
Когато бариерната функция е добре регулирана, тя позволява нормален обмен на вода, хранителни вещества и други молекули, като същевременно ограничаването на потенциално нежеланите компоненти.
Когато тази функция бъде нарушена, това може да бъде свързано с промени в локалния имунен отговор и с различни заболявания и функционални нарушения на стомашно-чревния тракт.
Статията е с образователен характер и не представлява медицинска препоръка.
Какво представлява чревната бариера?
Чревната бариера не е една-единствена структура. Тя включва няколко взаимодействащи компонента — червения епител, плътните връзки между епителните клетки, мукусния слой, имунните механизми и взаимодействието с чревната микробиота.
Епителните клетки са свързани чрез структури, наречени плътни връзки (tight junctions). Те регулират преминаването на вещества между клетките и са важна част от контрола на чревната пропускливост.
Плътните връзки не са неподвижна „стена". Те представляват динамична система, която реагира на различни сигнали. Промените в сигналните пътища могат да влияят върху локализацията и експресията на белтъци, участващи в структурата и функцията на тези връзки.
Друг важен компонент е мукусният слой — слоят слуз, който покрива чревния епител. Той представлява физическа и биохимична среда, която ограничава директния контакт между епитела и съдържимото на червата. Мукусът съдържа предимно вода и муцини — силно гликозилирани белтъци — както и други компоненти, които участват в защитата и взаимодействието с микробиотата.
Какво може да влияе върху чревната бариера?
Чревната бариера постоянно се адаптира към храната, микробиотата и условията в организма. Научната литература разглежда връзката между бариерната функция и редица фактори, сред които:
Диетата — съставът и качеството на храната могат да влияят върху чревната среда, микробиотата и бариерната функция.
Стресът — продължителният психологически стрес може да бъде свързан с промени в чревната моторика, микробиотата и пропускливостта на чревния епител.
Антибиотиците — антибиотичната терапия може да промени състава и разнообразието на чревната микробиота, което от своя страна може да повлияе на взаимодействието между микробиотата и чревната бариера.
Промените в микробиотата — съставът и метаболитната активност на микроорганизмите в червата са тясно свързани с функционирането на чревния епител.
Интензивното физическо натоварване — особено при висока температура, обезводняване или хипоксия, може временно да повлияе върху чревната пропускливост.
Важно е да се подчертае, че наличието на такава връзка не означава автоматично, че един фактор е единствената причина за промяната. Чревната бариера е част от сложна система от взаимодействащи механизми.
Микробиомът и бариерата — двупосочна връзка
Чревната микробиота и чревната бариера не съществуват независимо една от друга. Микроорганизмите и техните метаболити взаимодействат с епителните клетки, мукусния слой и имунната система. От своя страна състоянието на чревната бариера влияе върху средата, в която живеят микроорганизмите.
Това е двупосочна връзка.
Нарушенията в бариерната функция са изследвани при редица стомашно-чревни заболявания и състояния, включително възпалителни заболявания на червата, синдром на раздразненото черво и чревни инфекции.
Тук обаче трябва да направим важно разграничение: наличието на нарушена бариерна функция при дадено заболяване не означава непременно, че тя е първопричината за заболяването. В много случаи става дума за сложна взаимовръзка между микробиота, епител, имунна система, хранене, генетични фактори и фактори от околната среда.
Какво казва науката за пробиотиците и чревната бариера?
Това е активно развиваща се област на изследване. Различни пробиотични микроорганизми са изследвани за възможното им въздействие върху червения епител, плътните връзки, вградените процеси и взаимодействието между микробиотата и организма.
Например Lactobacillus reuteri е изследван в експериментални модели на червено. В някои от тези модели се наблюдават промени в експресията на белтъци, свързани с плътните връзки, както и промени във всички маркери и метаболити.
Но тук е особено важно да не прескачаме една научна стъпка: резултатът от експериментален модел не е равнозначен на доказан клиничен ефект при човек. Това важни и за много от механизмите, които се обсъждат при пробиотичните микроорганизми.
Определени щамове, сред които L. rhamnosus, L. reuteri, B. infantis, B. longum и L. plantarum, са изследвани в различни контексти, свързани с чревната бариерна функция. Това обаче не означава, че всеки продукт, съдържащ даден вид микроорганизъм, автоматично ще има същия ефект.
При значението на пробиотиците имат конкретния щам, неговите характеристики, количеството, матрицата, приложението на приема и конкретния изследователски резултат. Именно тази наука за пробиотиците не може да бъде сведена само до броя на бактериите или броя на щамовете.
Бариерата като система, а не като „проблем“
Изразът „пропускливо черво" ( leaky gut syndrome ) се използва широко в популярното пространство, но сам по себе си не представлява самостоятелна медицинска диагноза. В научния контекст се говори за ревностна пропускливост и бариерна функция и се изследват конкретни механизми и промени в тях.
Това не позволява да гледаме на червената бариера не като отделен „проблем“, който трябва просто да бъде „затворен“, а като динамична биологична система, която постоянно се адаптира. Храненето, начинът на живот, микробиотата и множество други фактори участват в тази система.
Пробиотичните микроорганизми също са обект на изследване в този контекст, но ефектът им трябва да бъде разгледан по щам и според наличните научни доказателства, а не като универсално действие върху всички пробиотици.
Как се свързвате с Onbiome Balance?
В предишната ни статия за девети щама на Onbiome Balance разглеждаме няколко микроорганизма, които са изследвани във връзка с чревната бариера и плътните връзки. Сред тях са Bifidobacterium infantis, Bifidobacterium longum и Lactobacillus plantarum.
Сега вече можем да поставим тези данни в по-широк контекст. Не става дума просто за „бактериите, които действат върху бариерата“. Става дума за сложна система, в която епител, мукус, микробиота, микробни метаболити и имунна система постоянно си взаимодействат.
Именно това е причината червеният микробиом да представлява толкова интересна област на съвременната биология. А когато говоря за пробиотици, въпросът не е само „колко бактерии?", а и „кои бактерии, в какъвто и да е щам, в какво количество и с каква научна обосновка?"
Прочетете още
- Деветте щама на Onbiome Balance — науката зад пропорцията
- Микробиом и имунитет — какво казва науката?
- Какво е синбиотик и защо е по-добър от обикновен пробиотик?
- Постбиотици — третото ниво на ферментационната наука
Статията е с образователна цел. Информацията в нея не представлява медицинска препоръка, диагноза или лечение и не замества консултацията с квалифициран медицински специалист.
